Сусам бял 1,000 кг

За произхода на топлолюбивото растение сусам съществуват две мнения. Някои учени смятат, че то произлиза от Африка, а според други родината му е Индия. Какъвто и да е правилният отговор, той няма кой знае какво значение, след като в наши дни сусамът е известен по цял свят и намира особено място в националните кухни.

Съществуват 12 вида сусам. Те се различават по цвета и оттенъка си, които зависят от сорта. Сусамовите семена могат да са оцветени в оттенъци на кафявото, червеното, черното, жълтото, бледосивото и дори в слонова кост.

В практиката сусамът се дели на три главни вида: кафяв, черен и бял.

Белите семена сусам приличат леко на белия ориз. Те се използват масово при производството на хляб и хлебни изделия и различни десерти. В прахообразна форма белият сусам присъства в сосове като кърито, а препечен ще го срещнете в някои видове суши.

Кафявите сусамени семена имат по-мек вкус. В тях се съдържат по-малко антиоксиданти, отколкото в черните. Характерно за черния сусам е, че е богат на антиоксиданти (поради това му се приписват много лечебни свойства) и има най-наситен аромат. Този вид сусам се ползва с репутация в Аюрведа и в китайската традиционна медицина като храна, която помага срещу стареенето. Смята се, че черните семена сусам са най-добрите, когато става дума за храна. По качество ги следва кафявият сусам, който често намира приложение при производството на масла.

Как да ядем сусам?

Ако искате да извлечете максимална полза от консумацията на сусам, задължително го приемайте накиснат или загрят. Препечете ли семената, ще се снабдите единствено с ароматна подправка, лишена от повечето си полезни свойства.

Ще оползотворите максимално сусамовите семена и като ги дъвчете добре.
Полезни свойства

От хилядолетия насам сусамът намира приложение не само в кухнята, но и като лекарствено средство. Една от причините за изключителната му полза за човешкото здраве е наличието на много винамин Е (който подмладява) и калций.

В сусама се съдържат голямо количество масла, състоящи се от киселини с органичен произход, наситени и полинаситени мастни киселини, триглицериди и глицеринови естери.
Освен това в семената присъства вещество, наречено сезамин. То e мощен антиоксидант и помага за профилактиката на различни заболявания, сред които раковите, висок холестерол и др.

Сусамовото масло намира широко приложение при лечението на много болести – хипертония, възпалителни процеси в ставите, възпаление на белите дробове, астма, суха кашлица, болести на сърдечносъдовата система, черния дроб, пикочния мехур, панкреаса и щитовидната жлеза. Маслото се използва и в диетологията за нормализиране на обменните процеси и при нарушения на липидната обмяна.

Сусамът под формата на етерично масло е високо ценен в козметиката. Той е неизменна добавка в различни кремове, балсами за коса и други козметични средства.

В ценния състав на сусама влизат още въглехидрати, аминокиселини, белтъчини, винамини А, В, Е и С. В малките семена се крие изобилие от калций, фосфор, желязо, калий, магнезий, други минерали, лецитин и хранителни влака. Съдържащото се вещество фитин пък спомага за възстановяването на минералния баланс в организма.

Редовната консумация на сусам дарява със здраве и красота. Сусамът подобрява състоянието на ноктите и косата, благотворно влияе върху състава на кръвта и стимулира растежа благодарение на съдържащия се в него рибофлавин. Веществото тиамин от своя страна обогатява свойствата на сусама чрез способността си да нормализира обмяната на веществата и да подобрява работата на нервната система. Витамин РР пък е безценен за оптималната работа на храносмилателната система.

Наличието на много калций в сусама го прави незаменим за костите и ставите. Приемът му се препоръчва с цел профилактика на сериозни заболявания като остеопорозата. Благодарение на сусама тялото става по-здраво и се стимулира активното натрупване на мускулна маса.

В сусама присъства и веществото фитостерин. То минимизира риска от развитие на атеросклероза.

За жените на възраст 45+ сусамът е особено полезен. В него се съдържа фитоестроген – учените го определят като заместител на женските полови хормони